ezoteritcen magazin.dir.bg

 

Каталог радиестезични махала
Каталог пирамиди от минерали
Каталог "Камъни Седем чакри"
Каталог радиестезични махала - медалион, комплекти или гривни
Каталог броеници от Балтийски кехлибар
Каталог броеници от полускъпоценни камъни
Каталог руни от полускъпоценни камъни
Ментална радиестезия
Каталог И чинг от полускъпоценни камъни
Получаване на невидима упора
Хиромантия
Руни и руническо гадаене
Окултизъм, тайни, мистика и духовно самоусъвършенстване
КНИГИ
КНИГИ - ПОРЪЧКИ НА ЕДРО
Програма - хипнотичен видео-сеанс «Аура - релакс» Psi-Technology Products
Програма - хипнотичен видео-сеанс «Аз съм магнит, привличащ успеха в моя живот!» Psi-Technology Products
Програма - хипнотичен видео-сеанс «Аз съм магнит, привличащ материално благополучие и доброто във Вселената!»
За контакти
Връзки


Каталог радиестезични махала КНИГИ - ПОРЪЧКИ НА ЕДРО

Окултизъм, тайни, мистика и духовно самоусъвършенстване / Езотерична Космология

Езотерична Космология
17.02.10 21:25

Автор:Рудолф Щайнер
Едва отскоро истините на окултизма са предмет на публични лекции. Преди това тези истини бяха разкривани само в тайни общества на онези, преминали през определени степени на посвещение и заклели се цял живот да се подчиняват на законите на Ордена. Днес човекът навлиза в много критичен период. Окултните истини започват да бъдат разкривани на широката публика. Въпрос на около 20 години е определена част от тях да бъдат вече всеобщо достояние. Защо това е така? Причината е, че човечеството навлиза в нова фаза, и именно нея да обясни е целта на настоящата лекция.
Вземи в gLOG

 
 

В Средните Векове окултните истини бяха известни в Розенкройцерското Движение. Но винаги когато се разчуваха, с тях се злоупотребяваше или бяха изопачавани. През XVIII век те навлязоха в етап на повече дилетантство и шарлатанство и в началото на XIX век бяха поставени изцяло за заден план от естествените науки. Едва в наши дни те започват да се появяват отново и в идните столетия те ще играят важна роля в развитието на човечеството. За да разберем това, ние трябва да хвърлим поглед върху столетията, предшестващи появата на Християнството, и да проследим извършения напредък.
Не се изисква много дълбоко познание, за да бъде осъзната разликата между човека от пред-християнските времена и днешния човек. Въпреки че познанието му бе далеч по-малко, човекът на старите времена имаше по-дълбоки чувства и интуиции. Той живееше повече в света отвъд - който също и възприемаше - отколкото в света на сетивата. Имаше хора, които влизаха в пряка и действителна връзка с астралния и духовния свят. В Средните Векове, когато земното съществуване изобщо не бе удобно, човекът още живееше със своята глава в небесата. Наистина, средновековните градове бяха донякъде примитивни, но те бяха далеч по-верен ираз на човешкия вътрешен свят от днешните градове. Не само катедралите, а и къщите и верандите със своите символи напомняха на хората за вярата им, за вътрешните им чувства, за стремежите им, и за дома на душата им. Днес ние имаме познание за много, много неща и взаимоотношенията между човешките същества са се умножили безкрайно. Но ние живеем в градове, които са като оглушителни фабрики, живеем в ужасни шумове, без нищо, което да ни напомня за нашия вътрешен свят. Общуването ни с този вътрешен свят не става чрез съзерцание, а чрез книги. Ние сме преминали от интуицията към интелектуализма.
За да намерим произхода на потока на интелектуализма, ние трябва да се върнем по-назад от Средните Векове. Епохата на раждането на човешкия интелект, периодът когато се състоя това преобразуване, лежи около хиляда години преди Християнската ера. В епохата на Талес, Питагор, Буда. Тогава за пръв път възникна философията и науката, т.е. истина, представена на разума под формата на логика. Преди тази епоха, истината се представяше под формата на религия, на откровение, получено от учителите и възприето от масите. В наше време истината, преминаваща в индивидуалната интелигентност и охотно доказвана с аргументи, сякаш иска сама да си отреже крилата.
Какво се е случило във вътрешното естество на човека, което да оправдае този преход на неговото съзнание от един план на друг, от плана на интуицията към този на логиката? Тук ние се докосваме до един от основните закони на историята - закон вече неразпознаван от съвременната мисъл. Той е: Човечеството се развива по начин, който позволява на различните елементи и принципи на човешкото същество да се разгръщат и развиват в последователни степени.

 Кои са тези принципи?
 Първо, човекът има физическо тяло както минералното царство. Целият минерален свят може отново да бъде намерен в химията на тялото. Той има етерно тяло, което всъщност е жизнения принцип в него. Той има това етерно тяло както и растенията. Този принцип поражда процеса на хранене и силите на растежа и възпроизвеждане. Човекът има също и астрално тяло, в което се възпламеняват усещанията и чувствата, силите на радост и на страдание. Той има също астрално тяло, както животните.
 Накрая, има един принцип в човека, за който не може да се говори като за тяло. Това е неговата най-вътрешна същност, различавайки го от всички други същества, от минерала, растението и животното. Това е душата, божествената искра. Индусът говори за него като Манас; розенкройцерите като за "неизразимото". Едно тяло, в действителност, е само част и дял от друго тяло, но себето, "Азът" на човека съществува в себе си и сам по себе си - "Аз съм Аз". Към този принцип другите се обръщат с "теб" или "ти"; той не може да бъде сбъркан с нищо друго във Вселената. Благодарение на това неизразимо, неизказуемо себе, човекът се издига над всички сътворени неща на Земята, над животните, наистина над всяко творение. Ето защо, в определени минали времена, изпълняващият свещенодействие йерофант в древните юдейски светилища казваше на Висшия Жрец: Шем-Хам-Форес, което означава: Какво е името Му (името на Бога)? Хе-Во-Хе, или - с една дума - Йеф или Йоф, значещо Бог, Природа, Човек; или отново, неизразимият "Аз" на човека, който е и човешки, и божествен.
 Основите на тези принципи на човешкото същество бяха положени в далечни епохи на неговия огромен еволюционен кръг - но те се развиват бавно, един по един.
 Специалната мисия на периода, който започна около хиляда години преди Християнската ера, е да развие човешкия Аз в интелектуален смисъл. Но над интелектуалния план е този на Духа. Светът на Духа е това, до което ще достигне човекът в идващите столетия, и към което той ще се отправи занапред. Зародишите на това бъдещо развитие бяха посяти в света от Христос и от истинското Християнство.
 Преди да говорим за този свят на Духа, ние трябва да разберем една от силите, посредством които човечеството като цяло премина от астралния към интелектуалния план. Това стана благодарение на новия вид брак. В стари времена женитбите се извършваха в лоното на същото племе или клан - който бе само разширение на семейството. Понякога дори се венчаваха братя и сестри. По-късно мъжете търсеха своите жени извън клана, извън племето, извън гражданската общност. Любима стана чуждата, непознатата. Любовта - която в някогашните дни играеше само естествена и социална роля - стана лично желание, а женитбата въпрос на свободен избор. Това е посочено в определени гръцки митове като този за отвличането на Елена и също в скандинавските и германските митове за Зигфрид и Гудрун. Любовта стана приключение, а жената - завоевание отдалеч.
 ази смяна на патриархалния брак със свободния съответства на новото развитие на човешките интелектуалните способности, на Аза. Има временно затъмнение на астралните способности за виждане и на силата за четене непосредствено в астралния и духовния свят - способности, включени в обикновената реч под името инспирация.
 Нека сега се обърнем към Християнството. Братството на хората и култът към Единия Бог се определени негови черти, но те представят само външната, социална страна, не вътрешната, духовната реалност. Новият, тайнствен и трансцедентен елемент в Християнството е, че то създава божествена Любов, силата, която преобразува човека отвътре, квасът, чрез който бива издигнат целият свят. Христос дойде да каже: "Ако не оставите майка, съпруга и собственото си тяло, не можете да бъдете мои ученици."
 Това не означава прекратяване на естествените връзки. Любовта се разширява отвъд границите на семейството върху всички човешки същества и бива променена в съживяваща, съзидателна, преобразуваща сила.
 Тази любов бе основния принцип на розенкройцерската мисъл, но тя никога не бе разбрана от външния свят. Тя е предопределена да промени самата същност на всички религии, на всички култове, на всички науки.
 Напредъкът на човечеството е от несъзнателна духовност (предхристиянска), през интелектуализма (настоящата епоха), към съзнателна духовност, където астралните и интелектуалните способности се обединяват още веднъж и стават действащи чрез силата на Духа на Любовта, божествена и човешка. В този смисъл Теологията ще върви към това да стане Теософия.
 Какво всъщност е Теология? Познание за Бог наложено отвън под формата на догма, един вид свръхестествена логика. А какво е Теософия? Познание за Бог, което разцъфтява като цвете в дълбините на индивидуалната душа. Бог, изчезнал от света, бива възроден в дълбините на човешкото сърце.
 В розенкройцерския смисъл Християнството е едновременно най-висшето развитие на индивидуалната свобода и универсална религия. Там е общност на свободни души. Тиранията на догмата е заменена със сиянието на божествената Мъдрост, обхващаща интелигентността, любовта и действието.
 Науката, която възниква от това, не може да бъде оценена със силата й на абстрактно мислене, а със силата й да кара душите да разцъфтяват и да дават плодове. Това е разликата между "Logia" и "Sophia", между наука и божествена Мъдрост, между Теология и Теософия.
 В този смисъл, Христос е центърът на езотеричната еволюция на Запада. Определени модерни теолози - преди всичко в Германия - се опитват да представят Христос като обикновено, наивно човешко същество. Това е ужасяваща грешка. В Него живее най-възвишеното съзнание, най-дълбоката Мъдрост, както и най-божествената Любов. Без такова съзнание, как би могъл Той да бъде върховно проявление в живота на цялата ни планетарна еволюция? Какво Му е дало тази сила да се издигне така високо над Своето време? Откъде идват трансцедентните Му качества?
 
Дир ID: 
Парола: Забравена парола
  Нов потребител

0.2707