1: Броеница от тъмен аметист, с 4 сребърни висулки за материално благополучие - 33 камъка /+1 водещ/ по 1см всеки един + 4 малки аметиста за висулките. Обща дължина около 42 см/23см, ЦЕНА - 55 лв. Допълнителни материали: сребро, посребрен месинг и мелхиор. 2: Броеница от светъл аметист, с 4 сребърни висулки за материално благополучие - 33 камъка /+1 водещ/ по 1см всеки един + 4 малки аметиста за висулките. Обща дължина около 42 см/23см, ЦЕНА - 55 лв. Допълнителни материали: сребро, посребрен месинг и мелхиор.

Голяма броеница от слоест ахат - 33 големи камъка /по 1,2 до 1,3 см/ + 1 за украса /1,5 см/ , дължина около 48 см/ 33 см, тегло 84 - 87 гр. цена 55 лв. 1- ВИ ВИД: бежево-кафяв слоест ахат 2- ВИ ВИД: млечно-бежев слоест ахат

Броеница от 33 планински кристала по 1,01 мм всеки един + черен онкс + четири сребърни висулки за материално благополучие, обща дължина около40 см/25см, ЦЕНА - 55 лв.

Броеници от сивочерно /маслиненочерно/ котешко око: 1 вид - 23 камъка по 1,2 мм + мелхиор,обща дължина 44 см/22 см,ЦЕНА - 40 лв; 2 вид - 33 камъка по 1,2 мм + мелхиор, обща дължина 52 см/26 см, ЦЕНА - 50 лв; Котешкото око е доста голяма рядкост. Известни са само няколко находища в целия свят. Според древните лечители той лекува астма, болки в гърлото, психични заболявания и дифтерит. Смята се, че камъкът носи здраве и дълголетие и е много добър талисман в хазартните игри.

Кехлибарът винаги е будил удивлението на хората не само с качествата си на полускъпоценен камък, но и с шанса, който ни дава да надникнем назад в далечното минало. Неговият топъл цвят буди възхищение, а забележителните неща, които някой път е уловил и е пренесъл като с машина на времето до наши дни, пленяват нашето въображение. В началото на своя път кехлибарът е бил просто смола, отделена от дърветата преди милиони години. Най-добре Снимка: Mike Cuscire познатите образци от кехлибар идват от различни дървесни видове, които днес са изчезнали. Балтийският кехлибар произхожда от смолата на дърво, наречено Pinites succinifer – на външен вид то е изглеждало като ела или смърч. Първоначално смолата е била използвана като защитен механизъм срещу насекоми, паразити и дървесни гъби. Щом веднъж е била отделена от дървото, смолата е преминала през множество трансформации, докато се превърне в кехлибар. Първата трансформация е на молекулярно ниво и вследствие на нея смолата се втвърдява, а след завършване на този процес, смолата може да бъде наречена „копал”.Следващото ниво е изпарението на маслата, съдържащи се в „копала”. Те бавно се просмукват извън него, като процесът трае милиони години, докато се получи нещо със структура подобна на кехлибар. Предполага се, че едното или и двете нива от развитието на кехлибара, трябва да преминат в обезвъздушена среда или в морска вода. Кехлибарът, който е изложен на открито за няколко години, оксидира и се покрива с корички. При постоянно излагане на такива условия след много години кехлибарът става крехък и се чупи на малки парченца. Най-старият кехлибар на света е на 120 милиона години и не е чудно, че се намира само на малки фрагменти. Балтийският кехлибар, който е на около 40 милиона години може да се намери на много големи блокове, в отделни случаи достигащи и по няколко килограма. Любопитно е, че най-голямото познато парче балтийски кехлибар тежи 21.5 паунда и е намерено близо до Сетин, Полша през 1860 година, като в момента е изложено в берлински музей. Най-голямото открито парче кехлибар в света е 150 паунда и е открито на остров Борнео, като по време на изваждането му е било начупено на четири парчета.